Огнище
Огнище
Защо животът ни не е огнище
или пожар изпепеляващ...
Да бъде вярата жарава,
а любовта ни вечен пламък.
И всичко, всичко що боли, да се
стопи навеки в една искра,
във топлота утеха всеки да намери.
Тук нека изгори и жаждата
и неутолимия ни глад,
когато няма нито жар
и нито даже въглен черен...
Да станем вятър, ситен сняг
и миг дори да не оставим,
и дим от свещ да е дъхът
на земния ни път нетраен.
Но ако лумне онзи пламък
в прозрачната, изстинала вода,
и там - в прозореца на самотата
изгреят сутрин две слънца,
то нека и рояк от птици
да сгреят своите криле
в старото, добро огнище, запалено от теб и мен.
© ВИКТОРИЯ КРУМОВА All rights reserved.
