29 nov 2006, 19:32

Огньове и светкавици се лутат

  Poesía
874 0 9

В опасна близост си до мене ти,
телата ни усещат, че в плам изгaрят.
Искри на страст посоките менят,
допрат ли се до нас - изпепеляват.


Огньове и светкавици се лутат в хаоса,
неуправлявани от никой и за миг дори.
Разстояния небрежно сякаш се стопяват,
скъсяват близостта със пламнали лъчи.


Зад мраморния облак се раздират
от страст ефирни, копнежите на две души.
От вятър на ръце подети, се страхуват
да не пролеят сребърните си сълзи.


С кадифе покрит, вън мрака тихо стене
и в свойта пазва пак ни приютява
в постеля златна от безброй звезди...
Студът остава вън, щом тук сме двама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...