13 abr 2007, 8:57

огньовете на свещите

  Poesía
783 0 4
Небето е разсечено.

Земята е настръхнала.

В плесниците на грешните

светът е няма църква.


Гърдите на живота

са кървави разпятия -

разпръснати посоки

от впряга на съдбата.


Реалността е мръсна

асфалтово-логична,

мечтите са отблъснати

в блатата на циничното.


В ограда от мълчание

с отсъствие на човечност

изгаряме, приспани,

в огньовете на свещите.


Заровени са тайните

с убитите светулки -

в могилата на разума

наказано е слънцето.


Смъртта е тиха сянка

в окото на забравата,

в обета на очакванията

постигнатата вярност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...