огньовете на свещите
Небето е разсечено.
Земята е настръхнала.
В плесниците на грешните
светът е няма църква.
Гърдите на живота
са кървави разпятия -
разпръснати посоки
от впряга на съдбата.
Реалността е мръсна
асфалтово-логична,
мечтите са отблъснати
в блатата на циничното.
В ограда от мълчание
с отсъствие на човечност
изгаряме, приспани,
в огньовете на свещите.
Заровени са тайните
с убитите светулки -
в могилата на разума
наказано е слънцето.
Смъртта е тиха сянка
в окото на забравата,
в обета на очакванията
постигнатата вярност...
© Дакота All rights reserved.
