Оголена струна
ОГОЛЕНА СТРУНА
По Фотев
Господи, колко е хубаво,
че мога да поливам кълнове
и от изворите на Фотев.
И колко е хубаво, знаеш го,
небесата ми да са отворени
за птици и ангелски песни.
Хоризонтите ми да са петолиния,
по които Ти пишеш нотите.
Господи, каква мелодия!
Понякога заглъхва в дълбините,
във кладенците на оная болка...
И толкова е бяло, и е тихо...
И води ме отвъд представите
за всички... И за всичко...
Отвъд пределите на времето,
където грешното не съществува...
Колко е хубаво, Господи!
Господи, колко е хубаво
да се загръщам с нотната Ти дреха,
с утехата на чудните ù звуци!
По стълбите, небесните, да слизам
с мелодията на живота си.
Отново и отново да се връщам
към земята на Орфеевите спомени,
към морето, не толкова черно,
към кървящата струна - оголена...
... Неизмерно със нищо е, Господи!
Господи, колко е хубаво!
Колко е хубаво, Господи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алина Стоянова Todos los derechos reservados
