2 ago 2015, 19:18

Огорчена

  Poesía » Otra
1K 0 10

На хората вече няма да споделям,

от страх да не ме наранят.

Със старите ''приятели'' се разделям,

след като не могат да ме разберат.

 

От хорските думи силно боли,

дори да не се вслушваме в тях.

Не ми трябват ненужни сълзи,

нито пък безсмислен гняв.

 

Приятелите в този свят са малцина,

в нещастието осъзнаваме това.

Враг ти става дори и роднина,

а чужд във мъка подава ти ръка.

 

Светът не свършва със една разлъка,

с мъртво приятелство, обърнат гръб,

но всяко предателство е тежка мъка,

след която неизменно следва скръб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е лошо да бъдеш предаден от човек на който имаш доверие и чувства.Особенно когато искаш с този човек да останете поне приятели а тои да ти забие нож в сърцето и да остави една голяма рана.
  • Благодаря на всички ви!
  • Поздравление и от мен, Насето!
  • Тъжната истина за живота, поздравления!Много ми хареса!
  • Ако не го жегват, дали е човек?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...