2 ago 2015, 19:18

Огорчена 

  Poesía » Otra
764 0 10

На хората вече няма да споделям,

от страх да не ме наранят.

Със старите ''приятели'' се разделям,

след като не могат да ме разберат.

 

От хорските думи силно боли,

дори да не се вслушваме в тях.

Не ми трябват ненужни сълзи,

нито пък безсмислен гняв.

 

Приятелите в този свят са малцина,

в нещастието осъзнаваме това.

Враг ти става дори и роднина,

а чужд във мъка подава ти ръка.

 

Светът не свършва със една разлъка,

с мъртво приятелство, обърнат гръб,

но всяко предателство е тежка мъка,

след която неизменно следва скръб.

 

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е лошо да бъдеш предаден от човек на който имаш доверие и чувства.Особенно когато искаш с този човек да останете поне приятели а тои да ти забие нож в сърцето и да остави една голяма рана.
  • Благодаря на всички ви!
  • Поздравление и от мен, Насето!
  • Тъжната истина за живота, поздравления!Много ми хареса!
  • Ако не го жегват, дали е човек?
  • Така си е Ник,но понякога човек колкото и да се прави на непукист все пак някои неща го жегват.
    Е тва не съм го писала сега така че минало-заминало!
  • Боли, докато "хванеш" мазоли.
    След това идва разбирането, че не трябва да им обръщаш внимание.
  • Печални, но верни констатации. Като цяло добре известни. Но казани подкупващо:

    "Приятелите - в този свят малцина
    (в нещастието осъзнаваме това),
    враг ти става даже и роднина,
    чужд в мъка ще ти подаде ръка."

    Поздравление, Насето! Хареса ми писането ти.
  • В живота има срещи и раздели...
    Така се пееше в една песен. Не можем заради неприятелите да отречем приятелството.
    Поздрав, Наси!
  • Важно е ти да си останеш каквато си била. Разочарования винаги има, но те ни правят по-силни и по-мъдри.
Propuestas
: ??:??