На хората вече няма да споделям,
от страх да не ме наранят.
Със старите ''приятели'' се разделям,
след като не могат да ме разберат.
От хорските думи силно боли,
дори да не се вслушваме в тях.
Не ми трябват ненужни сълзи,
нито пък безсмислен гняв.
Приятелите в този свят са малцина,
в нещастието осъзнаваме това.
Враг ти става дори и роднина,
а чужд във мъка подава ти ръка.
Светът не свършва със една разлъка,
с мъртво приятелство, обърнат гръб,
но всяко предателство е тежка мъка,
след която неизменно следва скръб.
© Насето Все права защищены