Лутам се аз из пустите улици сама,
изгубила отново любовта,
търсейки светлина,
за моята изгубена душа,
потънала за сетен път в тъма...
Изгубих те аз и не мога да си го простя
и все се питам: "Защо позволих да се случи това?"
Ти ми даде всичко, от което се нуждаех...
Що е болка, аз не знаех...
Щастието и любовта аз със тебе опознах
и със твоето отиване настъпи и моя крах...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Браво на тебе, това много ми хареса
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
