May 21, 2007, 11:13 PM

Огорчение

  Poetry
1.3K 0 2
 

Лутам се аз из пустите улици сама,                                 

изгубила отново любовта,

търсейки светлина,

за моята изгубена душа,

потънала за сетен път в тъма...

Изгубих те аз и не мога да си го простя

и все се питам: "Защо позволих да се случи това?"

Ти ми даде всичко, от което се нуждаех...

Що е болка, аз не знаех...

Щастието и любовта аз със тебе опознах

и със твоето отиване настъпи и моя крах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...