21.05.2007 г., 23:13

Огорчение

1.3K 0 2
 

Лутам се аз из пустите улици сама,                                 

изгубила отново любовта,

търсейки светлина,

за моята изгубена душа,

потънала за сетен път в тъма...

Изгубих те аз и не мога да си го простя

и все се питам: "Защо позволих да се случи това?"

Ти ми даде всичко, от което се нуждаех...

Що е болка, аз не знаех...

Щастието и любовта аз със тебе опознах

и със твоето отиване настъпи и моя крах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...