Ограбен
Ограби ми душата от любов
раздавах се за теб със пълни шепи,
уж ме обичаше безумно, а не чу ти моя зов
със който те зовях и исках да те имам...
Ограби ми душата от безсъние
за теб да мисля, нея да разлюбя,
направих го и ти залюби друг за свое забавление
обичах те, сега те мразя до безумие.
Ограби ми душата откъм чувства,
кого и как да любя, като нямам вече огън,
кълнеше се във мен, а вече правиш секс със друг, капиш
това ли е душата ти, да ме запалиш-после да ме хвърлиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados
