Ограбен

6 oct 2017, 23:51

Poesía » De amor

593 0 2

Ограби ми душата от любов

раздавах се за теб със пълни шепи,

уж ме обичаше безумно, а не чу ти моя зов

със който те зовях и исках да те имам...

Ограби ми душата от безсъние

за теб да мисля, нея да разлюбя,

направих го и ти залюби друг за свое забавление

обичах те, сега те мразя до безумие.

Ограби ми душата откъм чувства,

кого и как да любя, като нямам вече огън,

кълнеше се във мен, а вече правиш секс със друг, капиш

това ли е душата ти, да ме запалиш-после да ме хвърлиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

KRONOS.1 (Борислав тодоров)

2017-10-08T14:23:46+03:00

Опитах се да я намразя, но не ми се получи, напротив винаги ще я обичам, но болката от предателството и ще ме преследва винаги в душата ми.
Веси_Еси (Еси)

2017-10-08T08:41:52+03:00

Понякога любовта ограбва душата, както казваш, но няма как да не ти е дала и хубави моменти. Опитай се да запазиш хубавите спомени и изхвърли от себе си лошите, Кронос. Не се живее с омраза. Тя те убива. Поздрави!