Ограбен

Poetry » Love

938 0 2

Ограби ми душата от любов

раздавах се за теб със пълни шепи,

уж ме обичаше безумно, а не чу ти моя зов

със който те зовях и исках да те имам...

Ограби ми душата от безсъние

за теб да мисля, нея да разлюбя,

направих го и ти залюби друг за свое забавление

обичах те, сега те мразя до безумие.

Ограби ми душата откъм чувства,

кого и как да любя, като нямам вече огън,

кълнеше се във мен, а вече правиш секс със друг, капиш

това ли е душата ти, да ме запалиш-после да ме хвърлиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Опитах се да я намразя, но не ми се получи, напротив винаги ще я обичам, но болката от предателството и ще ме преследва винаги в душата ми.

2017-10-08T14:23:46+03:00
Веси_Еси (Еси)

Понякога любовта ограбва душата, както казваш, но няма как да не ти е дала и хубави моменти. Опитай се да запазиш хубавите спомени и изхвърли от себе си лошите, Кронос. Не се живее с омраза. Тя те убива. Поздрави!

2017-10-08T08:41:52+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0