13 jun 2007, 11:51

ОГРАБЕНО ДЕТСТВО

  Poesía
912 0 10
Аз нямам работа, семейство, собствен дом,
но все пак: по-богата съм от теб!
Не съм носител на безгрижния синдром,
но все пак: по-щастлива съм от теб!

Богатството ми е несметно -
аз свързана съм с нашите деца.
А щастието ми - неземно -
мен радват ме невинните им сърчица.

Те нямат на кого да кажат "...татко",
а болката блести в невярващите им очи.
И свеждат замечтани погледи, когато
със гордост на баща си някой името шепти.

Те няма да почувстват бащината ласка,
не ще усетят силата на мъжката десница.
А истината, скрита под неясната си маска,
ще ги посреща всеки път с невидима плесница.

Те няма да потърсят бащина закрила,
но смело ще се борят срещу всяко унижение,
а трудностите ще каляват дръзката им сила,
за да проникне разума в най-точното решение.

Те имат само сънища прекрасни,
които сбъдват най-святите копнежи.
А утрото ще скрива сълзите им ужасни,
за да потули тайната на техните стремежи.

Затова няма да простят позорния си белег,
стаил безкрайна мъка в детските души.
И без да се оплакват, че животът им нелек е,
в тях светъл оптимизъм вечно ще трепти!


                                                                            от  мама

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И ти ме разстреля!Наистина,раздялата понякога дори е полезна,но за децата винаги е едно ужасно ограбване.
  • Силен човек си, Маги, щом отправяш такова послание. Децата винаги си имат порива, дано да не се намери някой ,който да го прекърши. Поривът често се поддържа от силата на майчината любов.
  • Те няма да почувстват бащината ласка,
    не ще усетят силата на мъжката десница.
    А истината, скрита под неясната си маска,
    ще ги посреща всеки път с невидима плесница.
    ВЪЗДЕЙСТВАЩИ СТИХОВЕ.
  • Приятели, благодаря Ви сърдечно за милите думи!
  • Силен стих!
    Поздравявам те Маги!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...