Jun 13, 2007, 11:51 AM

ОГРАБЕНО ДЕТСТВО

  Poetry
914 0 10
Аз нямам работа, семейство, собствен дом,
но все пак: по-богата съм от теб!
Не съм носител на безгрижния синдром,
но все пак: по-щастлива съм от теб!

Богатството ми е несметно -
аз свързана съм с нашите деца.
А щастието ми - неземно -
мен радват ме невинните им сърчица.

Те нямат на кого да кажат "...татко",
а болката блести в невярващите им очи.
И свеждат замечтани погледи, когато
със гордост на баща си някой името шепти.

Те няма да почувстват бащината ласка,
не ще усетят силата на мъжката десница.
А истината, скрита под неясната си маска,
ще ги посреща всеки път с невидима плесница.

Те няма да потърсят бащина закрила,
но смело ще се борят срещу всяко унижение,
а трудностите ще каляват дръзката им сила,
за да проникне разума в най-точното решение.

Те имат само сънища прекрасни,
които сбъдват най-святите копнежи.
А утрото ще скрива сълзите им ужасни,
за да потули тайната на техните стремежи.

Затова няма да простят позорния си белег,
стаил безкрайна мъка в детските души.
И без да се оплакват, че животът им нелек е,
в тях светъл оптимизъм вечно ще трепти!


                                                                            от  мама

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И ти ме разстреля!Наистина,раздялата понякога дори е полезна,но за децата винаги е едно ужасно ограбване.
  • Силен човек си, Маги, щом отправяш такова послание. Децата винаги си имат порива, дано да не се намери някой ,който да го прекърши. Поривът често се поддържа от силата на майчината любов.
  • Те няма да почувстват бащината ласка,
    не ще усетят силата на мъжката десница.
    А истината, скрита под неясната си маска,
    ще ги посреща всеки път с невидима плесница.
    ВЪЗДЕЙСТВАЩИ СТИХОВЕ.
  • Приятели, благодаря Ви сърдечно за милите думи!
  • Силен стих!
    Поздравявам те Маги!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...