3 jun 2008, 20:45

Ограбено детство 

  Poesía
548 0 6
Ограбено детство

На край града в къщурка бедна,
сред недоимък и съдба несретна,
живееше мъничко дете
с голямо и добро сърце.
Но зла орисница го бе проклела,
радостта да ходи бе му взела.
И често от леглото поглеждаше небето,
мечтаеше да тича волно из полето.
Бащата, някога винаги засмян,
вкъщи често се прибираше пиян.
Майката без време, от мъка състарена,
всяка вечер заспиваше от сълзи уморена.

Край огнището, отдавна огън невидяло,
черничко щурче се беше свряло.
То на детето беше светлата утеха,
с песента си даряваше лек за съдбата му клета.
Разказваше за чудни, дивни светове,
изпълнени с безброй красиви цветове,
за места близки и далечни,
събрали мъдростта на времената вечни.
Усмивката цъфтеше на лицето на детето,
преливаше от радост сърцето на щурчето.

Един ден по-рано бащата се върна,
лицето на майка му от ужас посърна,
с приятели в кръчмата досега гулял
и последната си пара беше пропилял.
Той злобно погледна си в краката,
крив му бе светът и всичко на земята.
Безмилостно стъпка щурчето,
уби и душата на детето...

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??