3 jun 2008, 20:45

Ограбено детство

  Poesía
708 0 6
Ограбено детство

На край града в къщурка бедна,
сред недоимък и съдба несретна,
живееше мъничко дете
с голямо и добро сърце.
Но зла орисница го бе проклела,
радостта да ходи бе му взела.
И често от леглото поглеждаше небето,
мечтаеше да тича волно из полето.
Бащата, някога винаги засмян,
вкъщи често се прибираше пиян.
Майката без време, от мъка състарена,
всяка вечер заспиваше от сълзи уморена.

Край огнището, отдавна огън невидяло,
черничко щурче се беше свряло.
То на детето беше светлата утеха,
с песента си даряваше лек за съдбата му клета.
Разказваше за чудни, дивни светове,
изпълнени с безброй красиви цветове,
за места близки и далечни,
събрали мъдростта на времената вечни.
Усмивката цъфтеше на лицето на детето,
преливаше от радост сърцето на щурчето.

Един ден по-рано бащата се върна,
лицето на майка му от ужас посърна,
с приятели в кръчмата досега гулял
и последната си пара беше пропилял.
Той злобно погледна си в краката,
крив му бе светът и всичко на земята.
Безмилостно стъпка щурчето,
уби и душата на детето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...