22 abr 2007, 23:11

Ограби ме... 

  Poesía
522 0 1
 

Вчера ме ограби... взе ми всичко...

oтне ми душата, сърцето... всичко...

Влезе в ума ми без да питаш.. .открадна мислите...

И всичко, освен теб, бе измислено...

А аз... Господи, колко бях наивна...

Дори си мисля, че ти бях противна...

Наричаше ме някога "любима"...

но не виждах подлост, че в погледа ти има...

Лудост... луда ли бях...

Луда, че чак сега разбрах какъв си ти...

Един крадец... един убиец и  един подлец...

Жалко... жалко, че ме мами толкова време...

Сега на съвестта ми тежи  жестокото бреме...

Знаеш ли, сега не ме наричай лошата, не мен, а себе си ще обвиняваш...

когато дойда в съня ти  и взема всичко онова,

което и ти ми отне... да убиецо, ще съжаляваш...

Защото бързо, много бързо любовта в омраза се превръща...

А ти, крадецо, знай, че в тоз живот ВСИЧКО, ВСИЧКО се връща!!!

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??