ОГРАДИ

Земята е опасана, с бодлива тел…

Посрещат те навсякъде огради.

О, всеки, който кокала в ръце е взел,

от зъбите  не иска да го вади

И все го пази той, със пушка при нозе,

за себе си ,за свойта Нифертити..

И съвестта му гузна, хич не го гризе!

Той ни признава, чужди апетити…

Издига си оградата с бодлива тел!

Не дава никой, тука да припари

И зад оградата си, той е вече смел…

И граби всичко по рецепти стари!...

И ограден от своята бодлива тел,

предпазен е от чуждите „таланти”.

И от амбициите чужди без предел,

от нови Искащи и стари Кранти…