8.09.2016 г., 18:02

Огради

518 0 0

ОГРАДИ

 

Земята е опасана, с бодлива тел…

Посрещат те навсякъде огради.

О, всеки, който кокала в ръце е взел,

от зъбите  не иска да го вади

 

И все го пази той, със пушка при нозе,

за себе си ,за свойта Нифертити..

И съвестта му гузна, хич не го гризе!

Той ни признава, чужди апетити…

 

Издига си оградата с бодлива тел!

Не дава никой, тука да припари

И зад оградата си, той е вече смел…

И граби всичко по рецепти стари!...

 

И ограден от своята бодлива тел,

предпазен е от чуждите „таланти”.

И от амбициите чужди без предел,

от нови Искащи и стари Кранти…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....