8 сент. 2016 г., 18:02

Огради

523 0 0

ОГРАДИ

 

Земята е опасана, с бодлива тел…

Посрещат те навсякъде огради.

О, всеки, който кокала в ръце е взел,

от зъбите  не иска да го вади

 

И все го пази той, със пушка при нозе,

за себе си ,за свойта Нифертити..

И съвестта му гузна, хич не го гризе!

Той ни признава, чужди апетити…

 

Издига си оградата с бодлива тел!

Не дава никой, тука да припари

И зад оградата си, той е вече смел…

И граби всичко по рецепти стари!...

 

И ограден от своята бодлива тел,

предпазен е от чуждите „таланти”.

И от амбициите чужди без предел,

от нови Искащи и стари Кранти…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...