3 mar 2019, 19:59

Ограничението на мисълта и сетивата

967 1 0

/Твоите окови/

 

Защо за Бога, играеш все същата игра
и сякаш ти не си! Не си ти тука и сега!
Прераждане, едно след друго,
на мъж, жена-съпруг, съпруга,
на род, родина, националност,
на някаква измислена виталност,
ограничеността, на твойте сетива,
нима ти в твойта същност си това!
Религия повеждаща те в кривите пътеки,
на някаква изгубени неща, навеки,
да те опримчи, да те използва и владее,
а ти дълбоко, всъщност, да немееш!
И политика, някаква, безмислена,
в Матрицата на примката, увиснали!

Та ти дошъл си горе от звездите
и дните там те следваха честито!
Да, пак при тях ще трябва да се върнеш
и свойта Чистота, със радост да прегърнеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...