/Твоите окови/

Защо за Бога, играеш все същата игра
и сякаш ти не си! Не си ти тука и сега!
Прераждане, едно след друго,
на мъж, жена-съпруг, съпруга,
на род, родина, националност,
на някаква измислена виталност,
ограничеността, на твойте сетива,
нима ти в твойта същност си това!
Религия повеждаща те в кривите пътеки,
на някаква изгубени неща, навеки,
да те опримчи, да те използва и владее,
а ти дълбоко, всъщност, да немееш!
И политика, някаква, безмислена,
в Матрицата на примката, увиснали!

Та ти дошъл си горе от звездите
и дните там те следваха честито!
Да, пак при тях ще трябва да се върнеш
и свойта Чистота, със радост да прегърнеш!