8 feb 2005, 10:13

Огън

  Poesía
1.6K 0 1
Гледам пламъка танцуващ -
в мрака ярка светлина,
огнен океан бушуващ -
океан от топлина.
Всяка мъничка искрица
пламти в гореща еуфория -
грешница, но и светица,
носи своята история.
Ала само за миг искрата проблясва,
да гори тя бързо престава,
във свойто величие тихо изгасва,
топлината се изпепелява.
А, за да не рухне искрящият замък,
огъня отново подклаждам
и като дете на горящия пламък
със него и аз се възраждам . . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех,ех,ех...с 2 думи,нямам думи!...6!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...