8 feb 2005, 10:13

Огън

  Poesía
1.6K 0 1
Гледам пламъка танцуващ -
в мрака ярка светлина,
огнен океан бушуващ -
океан от топлина.
Всяка мъничка искрица
пламти в гореща еуфория -
грешница, но и светица,
носи своята история.
Ала само за миг искрата проблясва,
да гори тя бързо престава,
във свойто величие тихо изгасва,
топлината се изпепелява.
А, за да не рухне искрящият замък,
огъня отново подклаждам
и като дете на горящия пламък
със него и аз се възраждам . . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех,ех,ех...с 2 думи,нямам думи!...6!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...