Feb 8, 2005, 10:13 AM

Огън

  Poetry
1.6K 0 1
Гледам пламъка танцуващ -
в мрака ярка светлина,
огнен океан бушуващ -
океан от топлина.
Всяка мъничка искрица
пламти в гореща еуфория -
грешница, но и светица,
носи своята история.
Ала само за миг искрата проблясва,
да гори тя бързо престава,
във свойто величие тихо изгасва,
топлината се изпепелява.
А, за да не рухне искрящият замък,
огъня отново подклаждам
и като дете на горящия пламък
със него и аз се възраждам . . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех,ех,ех...с 2 думи,нямам думи!...6!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...