Гледам пламъка танцуващ -
в мрака ярка светлина,
огнен океан бушуващ -
океан от топлина.
Всяка мъничка искрица
пламти в гореща еуфория -
грешница, но и светица,
носи своята история.
Ала само за миг искрата проблясва,
да гори тя бързо престава,
във свойто величие тихо изгасва,
топлината се изпепелява.
А, за да не рухне искрящият замък,
огъня отново подклаждам
и като дете на горящия пламък
със него и аз се възраждам . . .