6 ago 2009, 13:07

Огън 

  Poesía » Otra
987 0 1
Скачам - тревога ме държи,
тичам - пред мен огън гори.
И се гмурвам в тази буря,
емоционално цунами около мен бушува.
Прегръщам огнени вълни,
сега сме аз и тишината - сам-сами.
Но прогонвам аз и нея,
прошепвам слънчеви лъчи,
ослепяващо черни, ненадейно загубени.
Искри и прах в едно се сливат,
драскат по сърцето, душата ми закриват.
Гори споменна картина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??