Огън

14 jun 2021, 10:41

Poesía » De amor

253 0 0

Ако ти си тук, защо те чувствам толкова далече,

защо пред мен затварят се врати,

защо преставаш да си с мене вече

и оставяш ме да ме боли.

Какво накара те да ме забравиш,

защо душата ми ти разруши,

защо остави ме пред високите огради

да чакам до зори.

Сърцето ми не е от камък знай

и любовта го него най-мори,

защото вечният ѝ пламък

не спира да гори.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.