Ако ти си тук, защо те чувствам толкова далече,
защо пред мен затварят се врати,
защо преставаш да си с мене вече
и оставяш ме да ме боли.
Какво накара те да ме забравиш,
защо душата ми ти разруши,
защо остави ме пред високите огради
да чакам до зори.
Сърцето ми не е от камък знай
и любовта го него най-мори,
защото вечният ѝ пламък
не спира да гори.
© Надя Василева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
