Ако ти си тук, защо те чувствам толкова далече,
защо пред мен затварят се врати,
защо преставаш да си с мене вече
и оставяш ме да ме боли.
Какво накара те да ме забравиш,
защо душата ми ти разруши,
защо остави ме пред високите огради
да чакам до зори.
Сърцето ми не е от камък знай
и любовта го него най-мори,
защото вечният ѝ пламък
не спира да гори.
© Надя Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
