Огън

14.06.2021 г., 10:41 ч.

Поезия » Любовна

254 0 0

Ако ти си тук, защо те чувствам толкова далече,

защо пред мен затварят се врати,

защо преставаш да си с мене вече

и оставяш ме да ме боли.

Какво накара те да ме забравиш,

защо душата ми ти разруши,

защо остави ме пред високите огради

да чакам до зори.

Сърцето ми не е от камък знай

и любовта го него най-мори,

защото вечният ѝ пламък

не спира да гори.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.