Огън
Ако ти си тук, защо те чувствам толкова далече,
защо пред мен затварят се врати,
защо преставаш да си с мене вече
и оставяш ме да ме боли.
Какво накара те да ме забравиш,
защо душата ми ти разруши,
защо остави ме пред високите огради
да чакам до зори.
Сърцето ми не е от камък знай
и любовта го него най-мори,
защото вечният ѝ пламък
не спира да гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Василева Всички права запазени
