Защо, когато студ приижда на талази,

сковавайки земята и самотните треви,

и мъглата снежна всички ни полази,

сърцето ми не спира топло да тупти?

Защо, когато завали дъжда замръзнал

и сякаш с гума трие мръсните ни дни,

пързаляйки се по лед отдавна искан,

дори да падна лошо, пак не ме боли?

Защото туй не може да се види лесно -

как огънят се влюбва смело в сняг.

Покорно се обричам да летя в небето.

Облак пара - от любов без страх!