Защо, когато студ приижда на талази,
сковавайки земята и самотните треви,
и мъглата снежна всички ни полази,
сърцето ми не спира топло да тупти?
Защо, когато завали дъжда замръзнал
и сякаш с гума трие мръсните ни дни,
пързаляйки се по лед отдавна искан,
дори да падна лошо, пак не ме боли?
Защото туй не може да се види лесно -
как огънят се влюбва смело в сняг.
Покорно се обричам да летя в небето.
Облак пара - от любов без страх!
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
