Защо, когато студ приижда на талази,
сковавайки земята и самотните треви,
и мъглата снежна всички ни полази,
сърцето ми не спира топло да тупти?
Защо, когато завали дъжда замръзнал
и сякаш с гума трие мръсните ни дни,
пързаляйки се по лед отдавна искан,
дори да падна лошо, пак не ме боли?
Защото туй не може да се види лесно -
как огънят се влюбва смело в сняг.
Покорно се обричам да летя в небето.
Облак пара - от любов без страх!