7 dic 2008, 22:40

Огън и вода 

  Poesía » De amor
937 0 3

Мой е този мрак отвън…

Днес със тебе се сбогувам –

нямам сила да засветя.

Божествено красив си, както всеки път,

но за последно аз не те целувам –

само болка мога да усетя.

 

Днес краят е, усещам,

без маски и игри

с истината трябва да се срещнем.

Чара в погледа ти щом  почувствам,

моят тайно пълни се с сълзи –

искаш да съм твоя,

а не спираш да грешиш.

 

Болезнено ти се усмихвам

и ти си толкова красив,

когато гледаш ме виновно,

но краят силно ни притиска,

щом всичко между нас е вече ясно.

 

Аз съм огън, ти  - вода,

и мокра пепел днес е любовта.

Аз плача – пътят няма да е лек –

пияна съм от блясъка на твоя лед…

 

 

© Теодора Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??