Огън и вода
Мой е този мрак отвън…
Днес със тебе се сбогувам –
нямам сила да засветя.
Божествено красив си, както всеки път,
но за последно аз не те целувам –
само болка мога да усетя.
Днес краят е, усещам,
без маски и игри
с истината трябва да се срещнем.
Чара в погледа ти щом почувствам,
моят тайно пълни се с сълзи –
искаш да съм твоя,
а не спираш да грешиш.
Болезнено ти се усмихвам
и ти си толкова красив,
когато гледаш ме виновно,
но краят силно ни притиска,
щом всичко между нас е вече ясно.
Аз съм огън, ти - вода,
и мокра пепел днес е любовта.
Аз плача – пътят няма да е лек –
пияна съм от блясъка на твоя лед…
© Теодора Иванова All rights reserved.
