Dec 7, 2008, 10:40 PM

Огън и вода 

  Poetry » Love
936 0 3

Мой е този мрак отвън…

Днес със тебе се сбогувам –

нямам сила да засветя.

Божествено красив си, както всеки път,

но за последно аз не те целувам –

само болка мога да усетя.

 

Днес краят е, усещам,

без маски и игри

с истината трябва да се срещнем.

Чара в погледа ти щом  почувствам,

моят тайно пълни се с сълзи –

искаш да съм твоя,

а не спираш да грешиш.

 

Болезнено ти се усмихвам

и ти си толкова красив,

когато гледаш ме виновно,

но краят силно ни притиска,

щом всичко между нас е вече ясно.

 

Аз съм огън, ти  - вода,

и мокра пепел днес е любовта.

Аз плача – пътят няма да е лек –

пияна съм от блясъка на твоя лед…

 

 

© Теодора Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??