14 may 2011, 9:46

Огън, лед, поезия

1.1K 0 0


ОГЪН, ЛЕД, ПОЕЗИЯ

 

Събуден сутрин със сънени очи,

със спомен как пламък върху кожата гори.

Горящ, болезнен, но някак си приятен,

блестящ в очите ти – красив, невероятен.

А после с ледената нежност пожара потуши

и кожата настръхнала и пареща с докосване ти разтуши.

Финален щрих – красиви устни, поезия шептящи

и думи като водопади, в душата ми кънтящи.

Изморен, засмян, заспиващ, гледащ теб,

изморен, засмян, заспиващ, аз си спомням за коктейл от огън с лед!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андриан Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...