Огън, лед, поезия

ОГЪН, ЛЕД, ПОЕЗИЯ

Събуден сутрин със сънени очи,

със спомен как пламък върху кожата гори.

Горящ, болезнен, но някак си приятен,

блестящ в очите ти – красив, невероятен.

А после с ледената нежност пожара потуши

и кожата настръхнала и пареща с докосване ти разтуши.

Финален щрих – красиви устни, поезия шептящи

и думи като водопади, в душата ми кънтящи.

Изморен, засмян, заспиващ, гледащ теб,

изморен, засмян, заспиващ, аз си спомням за коктейл от огън с лед!