ОГЪН, ЛЕД, ПОЕЗИЯ
Събуден сутрин със сънени очи,
със спомен как пламък върху кожата гори.
Горящ, болезнен, но някак си приятен,
блестящ в очите ти – красив, невероятен.
А после с ледената нежност пожара потуши
и кожата настръхнала и пареща с докосване ти разтуши.
Финален щрих – красиви устни, поезия шептящи
и думи като водопади, в душата ми кънтящи.
Изморен, засмян, заспиващ, гледащ теб,
изморен, засмян, заспиващ, аз си спомням за коктейл от огън с лед!