Заспиваме прегърнати,

един до друг,

ръцете хванати на

кръстопът…

Щастлива -

в твоите обятия,

Огромни…

Щастлива, но неспокойна.

Защо не мога да заспя?!

Поглеждам те...

... и как да мога,

влюбена в погрешния

и грешния…

Безчувствен, хладнокръвен,

показващ в редки случаи любов…

Любов, която идва неочаквано

 и си отива веднага,

а само споменът  остава,

остава и остава…

И става страшно,

защото, за жалост,

с времето не избледня

и не се забравя…

Не, аз не мога,

трябва да си ходя,

докато е време…

Защото остана ли и тази вечер,

утре късно ще е,

не ще замина,

макар да знам,

че нашата любов е бурна,

а огънят с буря

превръща се в пепел…