Заспиваме прегърнати,
един до друг,
ръцете хванати на
кръстопът…
Щастлива -
в твоите обятия,
Огромни…
Щастлива, но неспокойна.
Защо не мога да заспя?!
Поглеждам те...
... и как да мога,
влюбена в погрешния
и грешния…
Безчувствен, хладнокръвен,
показващ в редки случаи любов…
Любов, която идва неочаквано
и си отива веднага,
а само споменът остава,
остава и остава…
И става страшно,
защото, за жалост,
с времето не избледня
и не се забравя…
Не, аз не мога,
трябва да си ходя,
докато е време…
Защото остана ли и тази вечер,
утре късно ще е,
не ще замина,
макар да знам,
че нашата любов е бурна,
а огънят с буря
превръща се в пепел…
© Магдалена Динева Всички права запазени