28 dic 2015, 16:02

Огънят

  Poesía
567 0 2

 

 

 

 

Всеки живее своя ден,

в своя дом, сред близки,

ден-празник, слънчев и усмихнат

или във вълма мъгла, студен,

от грижите притиснат,

натежал от трудни мисли ...

Не позволявай студ  да те сковава,

намисли си вътре своя топлина,

с език да те лизне като пламък,

да стъпиш в горещата жарава -

възкръсва само в огъня душа ...

Намисли си каквото искаш,

каквото можеш, но все пак,

знай, че ако се и разискриш,

значи жив гориш и пречистваш

до светло тъмното в този свят ...

 

... опияняващо, нали!,

да останеш свят ...!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...