Dec 28, 2015, 4:02 PM

Огънят

  Poetry
568 0 2

 

 

 

 

Всеки живее своя ден,

в своя дом, сред близки,

ден-празник, слънчев и усмихнат

или във вълма мъгла, студен,

от грижите притиснат,

натежал от трудни мисли ...

Не позволявай студ  да те сковава,

намисли си вътре своя топлина,

с език да те лизне като пламък,

да стъпиш в горещата жарава -

възкръсва само в огъня душа ...

Намисли си каквото искаш,

каквото можеш, но все пак,

знай, че ако се и разискриш,

значи жив гориш и пречистваш

до светло тъмното в този свят ...

 

... опияняващо, нали!,

да останеш свят ...!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...