28.12.2015 г., 16:02

Огънят

564 0 2

 

 

 

 

Всеки живее своя ден,

в своя дом, сред близки,

ден-празник, слънчев и усмихнат

или във вълма мъгла, студен,

от грижите притиснат,

натежал от трудни мисли ...

Не позволявай студ  да те сковава,

намисли си вътре своя топлина,

с език да те лизне като пламък,

да стъпиш в горещата жарава -

възкръсва само в огъня душа ...

Намисли си каквото искаш,

каквото можеш, но все пак,

знай, че ако се и разискриш,

значи жив гориш и пречистваш

до светло тъмното в този свят ...

 

... опияняващо, нали!,

да останеш свят ...!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...