10 nov 2013, 12:21

Огънят

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

ОГЪНЯТ

 

Огънят разпалва се.

Във своя виолетов гняв

облизва съчките със стръв

достойна за истински чревоугодник.

Туй беше кратко погребение за клоните покойни -

довчерашните весели другари.

 

И лъскавите огнени езици

играят своя танцова феерия,

плющят със своите шарени камшици

подобно на войници в кавалерия.

 

Заглеждам се във пламъка творящ,

стотици образи съзирам вдъхновен,

каква пиеса огънят кървящ

представя пред един-единствен зрител.

 

Опиянен ...

загрят от ласкавите пръсти

на тази балерина с дива рокля,

която се вълнува и разгръща

под звуците на някаква могъща

и нечувана симфония,

затихва и отново се излива

във някаква изящна какафония.

 

Излизам от предверието на живота

Където съм захвърлен с други вещи

Излитам на крилете си горещи

Но подир туй отново се завръщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Авитохол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...