Nov 10, 2013, 12:21 PM

Огънят 

  Poetry » Other
689 0 0

ОГЪНЯТ

 

Огънят разпалва се.

Във своя виолетов гняв

облизва съчките със стръв

достойна за истински чревоугодник.

Туй беше кратко погребение за клоните покойни -

довчерашните весели другари.

 

И лъскавите огнени езици

играят своя танцова феерия,

плющят със своите шарени камшици

подобно на войници в кавалерия.

 

Заглеждам се във пламъка творящ,

стотици образи съзирам вдъхновен,

каква пиеса огънят кървящ

представя пред един-единствен зрител.

 

Опиянен ...

загрят от ласкавите пръсти

на тази балерина с дива рокля,

която се вълнува и разгръща

под звуците на някаква могъща

и нечувана симфония,

затихва и отново се излива

във някаква изящна какафония.

 

Излизам от предверието на живота

Където съм захвърлен с други вещи

Излитам на крилете си горещи

Но подир туй отново се завръщам.

© Авитохол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??