16 mar 2005, 16:28

Огънят на любовта

  Poesía
1.2K 0 4

Всичко казват е любов.

Казват, тя е нашият живот.

Но смея да твърдя

обратната страна,

дори за някой да греша.

Тя носи куп беди

и разбити чувства от които ни боли.

Но нека отворят очи,

тез които я щадят,

за да разберат

как ще се изгорят

в жарта на любовта.

А след това,

обречени ще са на дълга самота.

Но запомнете ви,

в огъня на любовта боли,

защото като слама със кибрит гори.

И тоз пожар всичко по пътя си ще изгори,

на никого и нищо не ще прости,

а за край като птица любовта ще отлети,

оставяйки след себе си

само болката от тежката раздяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти.Да зная, че живота е любов, а стихотворението го написах така защото.....Точно тогава се разделих с момиче което много харесвах.Или поне така си мислех.Ако сега ме питаш бих ти казал, че ниама нищо по хубаво от това човек да обича и да бъде обичан.
  • Много е хъбаво но наистина живота е любов
  • да може да се каже.Радвам се че ти харесва!
  • Много истини се крият тук

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...