Под стряхата на грохнала старица
днес слънцето намери си подслон.
И подлудило старата черница,
скри ловко своя сетен небосклон.
То в облачни кошари сбра стадата,
но вместо вятър плисна тишина.
Потръпнах, наранена от вината,
че търсех път към чужда топлина.
Суровото небе сълза пропука
полази студ по мойте рамене.
Аз знам, че нося огъня на Юга.
Какво, че някой моя плам краде! ...