Огънят на Юга
Под стряхата на грохнала старица
днес слънцето намери си подслон.
И подлудило старата черница,
скри ловко своя сетен небосклон.
То в облачни кошари сбра стадата,
но вместо вятър плисна тишина.
Потръпнах, наранена от вината,
че търсех път към чужда топлина.
Суровото небе сълза пропука
полази студ по мойте рамене.
Аз знам, че нося огъня на Юга.
Какво, че някой моя плам краде!
Защото мога клади да подпаля
и да придойда днес като река.
А в погледа ми плисват водопади
разляли като чудо любовта.
Южнячка съм. И винаги различна.
Щом слънцето сърцето приюти,
една южнячка в огъня се врича.
И любовта й истински гори...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
