8 mar 2004, 22:06

Огърлица

  Poesía
1.4K 0 0
Огърлица.

Раждаме сме ние с огърлица
и цял живот на вратът ни виси.
На нея са нанизани маниста,
колкото съдбата ни определи.

Напролет изумрудено нашарена,
през лятото с мъниста златни.
Есен-многоцветна кехлибарена,
а зимата е наниз, перли бяли.

И всяка година която посрещаме,
с пожелания за много здраве.
Ние се веселим но не усещаме,
че с по едно манисто намалява.

Когато падне и последното,тогава
умиране като ранени птици.
Но този миг, някъде се появява
ново вратле, с нашата огърлица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....