8.03.2004 г., 22:06 ч.

Огърлица 

  Поезия
4.0 / 2
1185 0 0
Огърлица.
Раждаме сме ние с огърлица
и цял живот на вратът ни виси.
На нея са нанизани маниста,
колкото съдбата ни определи.
Напролет изумрудено нашарена,
през лятото с мъниста златни.
Есен-многоцветна кехлибарена,
а зимата е наниз, перли бяли.
И всяка година която посрещаме,
с пожелания за много здраве.
Ние се веселим но не усещаме, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Предложения
  • Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
  • Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
  • Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...

Още произведения »