30 jul 2015, 21:57

Охлюв

  Poesía
1.1K 0 3

Охлюв

 

Захвърлил своята черупка,

там някъде сред гъстите треви,

пълзеше охлюв бавничко на припек

по гладък и добре нагрят цимент.

 

Загледан в голото му тяло,

оставящо следа от лепкава, безцветна слуз,

към него мислите си отклоних изцяло,

държейки се за левия безимен пръст.

 

Представих си как грайфер с груба сила

стоварва се случайно и бездушно!

Уплаших се! Тревожен спуснах пипала!

А охлювът в ръката ми се сви уплашен!

 

Преместих го на сигурно и меко,

там някъде сред гъстите треви.

Но странно е, не ми олекна!

Слузта от пръстите едва измих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...