Jul 30, 2015, 9:57 PM

Охлюв

  Poetry
1.1K 0 3

Охлюв

 

Захвърлил своята черупка,

там някъде сред гъстите треви,

пълзеше охлюв бавничко на припек

по гладък и добре нагрят цимент.

 

Загледан в голото му тяло,

оставящо следа от лепкава, безцветна слуз,

към него мислите си отклоних изцяло,

държейки се за левия безимен пръст.

 

Представих си как грайфер с груба сила

стоварва се случайно и бездушно!

Уплаших се! Тревожен спуснах пипала!

А охлювът в ръката ми се сви уплашен!

 

Преместих го на сигурно и меко,

там някъде сред гъстите треви.

Но странно е, не ми олекна!

Слузта от пръстите едва измих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...