11 abr 2023, 14:31

Охлюв /басня/

  Poesía
547 2 4

Какъв прекрасен ден!

Усмихва се небето!
Подухва вятър уморен,
разлиства храстът до дерето.

 

Тревата палава, игрива,
намигна на щъркел блед
и някак приказлива
нашепва тя за охлюва съсед.

 

- Живее близичко до мен
и пази свойта къща. 
Излезе ли навънка на терен, 
градинката ми той обръща.

 

Уж плах е, хлъзгав и мъник,
а пакости ми само прави.
Очите скрива сякаш с трик
реши ли някой да го гали.

 

Така оплака се тревата
на щъркелът дошъл от юг. 
Разтвори си за миг душата
дочула пролетния звук.

 

А щъркелът отсъди право, 
не чака много втори път.
Той хвана пакостника здраво, 
докопа се до неговата плът.

 

И изводът какъв е тук:

 

че всеки търсейки храна
неволно причинява някому злина, 
но силният все побеждава
и на малкия не се прощава! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...