11 abr 2023, 14:31

Охлюв /басня/

  Poesía
550 2 4

Какъв прекрасен ден!

Усмихва се небето!
Подухва вятър уморен,
разлиства храстът до дерето.

 

Тревата палава, игрива,
намигна на щъркел блед
и някак приказлива
нашепва тя за охлюва съсед.

 

- Живее близичко до мен
и пази свойта къща. 
Излезе ли навънка на терен, 
градинката ми той обръща.

 

Уж плах е, хлъзгав и мъник,
а пакости ми само прави.
Очите скрива сякаш с трик
реши ли някой да го гали.

 

Така оплака се тревата
на щъркелът дошъл от юг. 
Разтвори си за миг душата
дочула пролетния звук.

 

А щъркелът отсъди право, 
не чака много втори път.
Той хвана пакостника здраво, 
докопа се до неговата плът.

 

И изводът какъв е тук:

 

че всеки търсейки храна
неволно причинява някому злина, 
но силният все побеждава
и на малкия не се прощава! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...